Bulgarian (Български)English (United Kingdom)

Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество

На 18.05.2012 г. в Държавен вестник, брой 38 от 2012 г, бе обнародван Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Според § 16 от Преходните и заключителни разпоредби vacation legis (срокът за влизане в сила от обнародването) на закона е шест месечен.

В настоящата статия, отчитайки натрупаната информация от общественото обсъждане на проектозакона, ще се опитам накратко да представя закона, доколкото това се позволява от разглежданата материя, в аспектите, които в най - голяма степен засегнаха чувствителността на обществото ни относно това какви точно интереси се крият и са заложени в юридическата форма на правните норми на закона.  
В изложението най – напред ще са спра на легално дефинираните термини в закона, които са от значение за настоящия опит за анализ, намерили място в § 1 от Допълнителните разпоредби на закона.

т. 3 „Членове на семейството“ са съпруг, лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство, и ненавършилите пълнолетие деца;
т. 4. „Доходи“ са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотно¬шение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физи¬чески лица, както и всякакви други доходи, приходи и източници на финансиране;
т. 5. „Нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с раз¬мера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му;
т. 6. „Обичайни разходи“ са разходите за издръжка на лицето и на членовете на семей¬ството му съобразно данните на Националния статистически институт;
т. 7. „Значително несъответствие“ е онзи раз¬мер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период;

Използвам възможността, именно докато разглеждаме легалните дефениции, да коментирам факта, че и в този закон не се дава легална дефениция на използвания термин с правно значение „фактическо съжителство”. Не смея в този анализ да нарека това пропуск на законодателя, тъй като заложения в закона подход, понятието да се определя в хода на съдебното производство, дали е правилен или не може да се провери единствено с натрупването на съдебна практика. В Семейния ни кодекс, където ми се струва е мястото на това понятие изобщо липсва. В другите нормативни актове, боравещи с понятието се избира точно този подход. Все пак ми се струва, че би било добре понятието да се определи в нормативния акт за целите му, за да се ограничи възможността от различни тълкувания от различните съдебни състави, които се предполага, че ще разглеждат въпроса. Липсата на определение на разглежданото понятие не е маловажна от гледна точка на възможността имущество да бъде отнемано и от патримониума на лица във фактическо съжителство.

В чл. 1 на закона е записано, че последният разглежда условията и реда за отнемането в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а в ал. 2 на същата разпоредба се дава до някъде определение на незаконно придобито имущество, а именно за придобиването, на което не е установен законен източник. От гледна точка на наказателното право едно имущество може да се счита за незаконно придобито, само ако придобиването му е в резултат на престъпна дейност. Няма да разглеждам как се установява, доказва и признава престъпна дейност, но по необходимост можем да говорим за доказана престъпна дейност след влизането в сила на осъдителна присъда.  Аргументите, че производството за отнемане не е нито наказателно, нито гражданско (твърди се, че е по – близо до гражданското съдопроизводство, поради наименованието му „гражданска конфискаци”, което буди пренебрежение) не се опират на никава теоритична линия в правната наука. В тази връзка, въпреки заявените добри намерения от страна на правителството, закона не е достатъчно прецизен при определянето кое имущество е незаконно придобито. Използваните дефиниции в чл. 1 от закона от правно техническа и логична гледна точка водят до изводи, които с нищо не постигат заявените намерения. От липсата на достатъчна прецизност при дефинирането на основополагащото понятие за закона се зараждат и опасенията за застрашеност на основни, конституционни права и свободи на гражданите.

Предвидената възможност производството да се рзвива паралелно и независимо от наказателното или административнонаказателното производство, по никакъв начин не може да бъде повод за притеснние, обаче при едно прецизно дефиниране на чл. 1, особено след заявената цел на закона в чл. 3, а именно да се защитят интересите на обществото и да се възстанови чувството на справедливост у гражданите чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. За постигане на целта могат да се налагат ограничения на собствеността, като се съблюдава правото на защита на засегнатите лица и не се допуска риск от несправедливост.

Интересно е да се отбележи, че в чл. 11, ал. 7 от закона е предвидена възможност за атакуване на решенията на комисията по административноправен ред. По този начин атакуеми са решенията на комисията взети при нарушаване на процесуалните правила предвидени в закона за вземане на съответните решения.  При внимателен анализ на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 1 и чл. 21 от закона става ясно, че образуването на проверка за установяване на „значително несъответствие” не е част от производството по отнемане на имуществото. Поради тази причина решението за образуване на проверка по чл. 21, ал. 2 може да се обжалва на основание чл. 11, 7, т. 7 от закона. Проверяваното лице разбира за проверката едва след като проверката е приключила, поискано е обезпечение и това обезпечение е наложено. По този начин е възможно да се стигне до ситуация, в която да текат две паралелни производства, едно административно по обжалване на решението за образуване на проверката или за образуване на производство по закона и едно гражданско, било то обезпечително или исково.     
След приключването на проверката комисията вземе решение за образуване на производство по закона, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверя¬ваното лице. „За значително несъответствие” вж. по – горе. Именно от тези текстове идват и най – серозните критики на закона. При анализ на двете норми в чл. 21 от закона ясно се вижда, че акцента не пада върху законността на придобиването на съответното имущество, а върху неговата стойност.

В чл. 24 от закона е предвидена възможност да бъде извършена и проверка когато срещу лице има влязъл в сила акт за административно нарушение от естество да създава облага, ако облагата е на стойност над 150 000 лв. към момента на придобиването й, и не може да бъде отнета по друг ред. В този текст личи грубата вътрешна  логическа непоследователност на закона. Проверката има за цел да установи несъответствието, а според чл. 24 несъответствието е основание за извършване на проверката?!?!? Как е установено то, след като е основанието за започване на проверката? Ако разсъждаваме логично несъответствието би трябвало да се знае изначално преди извършването на проверката, според нормата на чл. 24.

След като са наложени обезпечителните мерки директора на териториалната дирекция на комисията поканва проверяваното лице в четиринадесетдневен срок да представи декларация за притежаваните от него и от членовете на семейството му недвижими имоти и моторни превозни средства, кораби и въздухоплавател¬ни средства, ограничени вещни права върху недвижими имоти, парични влогове, ценни книжа, произведения на изкуството, движими археологически ценности, дялово участие в търговски дружества, вземания, патенти, тър¬говски марки и промишлени образци, както и друго имущество; списък на неговите и на членовете на семейството му банкови сметки в страната и в чужбина; източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръж¬ката на семейството му; сделките с недвижими имоти, движими вещи, дялове и акции в търговски дружества, прехвърляне на предприятие или други търгов¬ски или правни сделки с имущество на лицето и на членовете на неговото семейство през проверявания период, както и източниците на средствата за извършването им; задълженията към трети лица; салдо на налични парични средства към началната дата на проверявания период; други обстоятелства, свързани с имуще¬ството на проверяваното лице. Също така се поканват да представят декларация с посоченото по – горе съдържание и лицата сключили безвъзмездни сделки с предмет имущество на проверяваното лице, за което се предполага, че е незаконно придобито, лицата, които са сключили възмездни сделки с имущество, за което се предполага, че е незаконно придобито с проверяваното лице, ако те са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, или са придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права свързани с него, съпруг, лицето, с което проверяваното лице се намира във фактическо съжителство, бивш съпруг, роднините по права линия без ограничение в степените, роднините по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително.
Иска за отнемане се предявява в срок до три месеца от налагането на обезпечителните мерки. Съдът отменя служебно или по искане на заинтересованите лица наложените върху имуществото обезпечителни мерки, ако комисията не представи доказателства, че е предявила иска в законния срок.

Гражданскоправна гледна точка интерес представлява нормата на чл. 64 и следващите от закона. В чл. 64 е прогласена недействителността спрямо държавата на безвъзмездни сделки с физически или юридически лица и възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, или са придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на действител¬ните права, свързани с него с предмет незаконно придобитото имущество. В чл. 65 до чл. 67, обаче в текстовете не е предвидена недействителност на сключените сделки, въпреки че е записано, че имуществото се отнема. Въпросът е на какво основание отнемаш имуществото, след като нямаш наказателна присъда и сделката не е обявена за недействителна? На какво основание съдът ще постанови отнемането на имуществото в случаите на чл. 65 до чл. 67 след като това е граждански съд и той не може да конфискува имущество? Очевидно е, че в горните хипотези от гледна точка на юридическата прецизност има съществен пропуск в нормотворчеството.

Предвидената давност е петнадесетгодишна от придобиването на имуществото. В производството е предвидена и възможността страните по него да сключат споразумение, при което се отнема не по – малко 75 % от имуществото. Целта на разпоредбата е да стимулира сключването на спогодби, но дали ще бъдат сключвани такива само практиката ще покаже.
Съгласно чл. 40, ал. 1 след влизането в сила на оп¬ределението за налагане на обезпечителни мерки въз основа на мотивирана молба от заинтересованото лице или по искане на ко¬мисията съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е нало¬жено обезпечение, в случаите на неотложна необходимост.
Накрая ще разгледам два интересни момента в закона. Първият материалноправен е свързан с погасителната давност на вземане към трето лице. Нормата на чл. 46, ал. 7 казва, че погасителна давност за вземането не тече от момента на получаване на запорното съобщение от третото задължено лице. Това означава, че кредиторът по материалното правоотношение се ползва от действията на комисията, която е наложила запор на вземането. От друга страна невъзможността да се приложи институт на погасителната давност поставя в неравноспоставено положение длъжникът по правоотношението.

Следващия интересен момент е процесуалноправен. Съгласно чл. 80 от закона за неуредените в този раздел въпро¬си се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.  Това означава, че доказателствената тежест се разпределя така както е прдвидена в ГПК. И докато за започване на производството по отнемане и налагането на обезпечителните мерки по закона е достатъчно обосновано предположение за значително несъответствие на имуществото (вж. чл. 21 и чл. 38, ал. 1,т 2 от закона), то за да се постанови решение за отнемане на имуществото е необходимо да е доказано, че то е незаконно. А то е незаконно, когато не може да се установи законен източник за придобиването му. В този ред на мисли кой следва да установява законен източник за придобиване? Комисията или ответникът? Очевидно, че ответникът има интерес да установи законен източник. Но пък от тази гледна точка се нарушават основен принцип в гражданското производство, този за тежестта на доказване и който съгласно чл. 80 от закона следва да се прилага. В този случай, обаче се създава благоприятно положение за ищеца в производството. Накрая няма да коментирам това дали е правилно или неправилно, справедливо или не, то просто е безпринципно.

2012 Created by Advertising agency "S 360".